„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Михаил Триволис/ Максим Грек (1470-1556 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Макар да съм по-грешен от всички грешници, но истината на евангелските законни положения съм длъжен да проповядвам на всички с цялата си душа – и със сърцето, и с устата си.
* * *
Ние сме създадени на земята, за да бъдем радетели на безсмъртната красота и участници в тайните Божии беседи.
* * *
Целият закон с всичките десет заповеди Божии и всичко това, което пророците ви завещават с много и различни изречения – всичко това се съдържа в тези две заповеди, тоест обичай Господа Бога твой с цялата си душа и с всичката си сила, и ближния си като себе си. Който тези две заповеди изпълнява, той целия закон и всички пророчества е изпълнил.
* * *
Ако тази порочност не бе тъй омразна на Бог, Той не би изгорил с небивал гняв градовете Содомски и не би превърнал тяхната земя в смрадливо езеро за свидетелство и изобличение на мръсните им пороци.
* * *
Родилите и възпиталите ни нерядко ни отблъскват от себе си, отвращават се от нас и повече не искат да ни познават, ако ние в нещо с грубост или с безчестие постъпим спрямо тях, а нашият Създател, макар че сме го оскърбили безкрайно с престъпване на спасителните Му заповеди, макар и да се отвръщаме от Него Самия и от неговите благодеяния към нас, но Той и тогава не ни отблъсва и не престава да проявява благоволение, като по всички начини продължава да отстоява нашето обръщане към Него и нашето поправяне.
* * *
Защото не е толкова осъдително да се съгрешава – това е присъщо на човешката немощ, колкото осъдително е това, ако, съгрешавайки, не осъзнаваш своето прегрешение и не се изповядаш за него.
* * *
И добре е казано: ненаситно е сърцето на горделивото око. Защото събирането на сребро и злато никога не може да се засити. Ужасна, наистина ужасна работа е желанието за злато, според апостола то става причина за всяко зло. То никога не престава и колкото повече се задоволява, толкова повече се разгаря у лихваря. Страстта към
сребролюбието и лихварството е подобна на огън: колкото повече вещества намира огънят, толкова по-силно се разгаря, така и желанието за злато все повече и повече се разгаря в ненаситното сърце на любителя на богатство.
* * *
Повече от всичко три добродетели правят православното земно царство славно и продължително: истината, тоест справедливостта на съда, който не гледа в лицето на съдещите се и не взема подкупи; втората е целомъдрието, тоест чистотата на живота и обуздаването на естествените движения с богоугодно въздържание, и третата е кроткостта и подчинението, отворени към царската заплаха за людските поправяния, а не за погубвания. Царят, направляващ живота си от тези три добродетели, е наистина православен цар – одушевен образ на самия небесен цар.
* * *
Струва ми се, че безсрамно дръзналите на такъв богоомразен грях ще бъдат предадени на по-тежки мъчения от древните жители на Содом, защото древните още преди Закона и преди да е наложена заповедта, забраняваща това гнусно дело, са безчествали пред Бог поради незнание. А които сега подобно на тях вършат това гнусно дело, грешат не поради незнание, а поради огромното им равнодушие и безумие при осъзнаването на бъдещия Страшен съд Божи.
* * *
Защото който Му поднася само продължителни молитви, а не се грижи да Му поднесе плода от заповедите Божии, който плод е любов, правда и милост, той ще чуе от него: „Какво говорите „Господи, Господи”, заповядвам ви, не вършете това!”
* * *
И така, ако действително искаме да получим подобна неизказана Божествена радост от нашия Господ Иисус Христос, то нека придобием облекло, съответстващо на такава радост, изтъкано от дела правдиви и милосърдни, за да можем да се наслаждаваме на тази Божествена радост безкрайно.
* * *
Заповедта Божия ни повелява да проповядваме на всички питащи ни евангелската истина, въпреки злобата на невежеството.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Максим Грек
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Хотя я и грешнее всех грешников, но истину евангельского законоположения я обязан всем проповедовать всею душою – и сердцем и устами.
* * *
Мы созданы на земле, чтобы быть радетелями бессмертной красоты и участниками тайных Божиих бесед.
* * *
Ибо весь закон и пророцы, то есть все десять заповедей Божиих и все то, что пророки завещают вам многими и различными изречениями, – все это заключается в этих двух заповедях, то есть возлюбиши Господа Бога твоего всею душею твоею и всею силою твоею, и ближняго своего яко сам себе. Кто эти две заповеди исполняет делом, тот весь закон и все пророчества исполнил.
* * *
Если бы эта скверна не была весьма ненавистна Богу, то Он не сжег бы с нестерпимым гневом города Содомские и не превратил бы землю их в смрадное озеро в показание и обличение мерзкой их скверны.
* * *
Родившие и воспитавшие нас нередко отталкивают нас от себя, отвращаются от нас и больше не хотят нас знать, если мы в чем-либо с грубостью или бесчестием поступим по отношению к ним, а Создавший нас, хотя бы мы без числа Его оскорбили преступлением спасительных Его заповедей, хотя и отвергаемся Его Самого и Его к нам благодеяний, но Он и тогда не отревает нас и не перестает благоволить нам, но всеми способами продолжает устоять наше обращение к Нему и исправление.
* * *
Ибо не столько предосудительно то, чтобы погрешать, – это свойственно человеческой немощи, – сколько то, чтобы, согрешая, не осознавать свое согрешение и не исповедывать его.
* * *
И хорошо сказано: несытное сердце прегордого ока. Ибо собирание серебра и золота никогда не может насытиться. Ужасное, воистину, ужасное дело – желание золота, и оно, по апостолу, служит причиной всех зол. Оно никогда не перестает, но чем более удовлетворяется, тем более разжигается у лихоимца. Страсть сребролюбия и лихоимства подобна огню: как огонь чем более найдет вещества, тем сильнее разгорается, так и желание золота всегда более и более разгорается в ненасытном сердце любителя богатства.
* * *
Более всего делают славным и долговременным православное земное царство три добродетели: правда, то есть справедливость суда, который не смотрит на лицо судящихся и не берет подкупа; второе – целомудрие, то есть чистота жизни и обуздывание естественных движений богоугодным воздержанием; и третье – кротость к подчиненным, растворенная царской грозностью, для их исправления, а не для погубления. Царь, направляющий жизнь свою по этим трем добродетелям, есть воистину православный царь – одушевленный образ Самого Небесного Царя.
* * *
Мне кажется, что бесстыдно дерзающие на такую богомерзкую скверну будут преданы на более тяжкие мучения, нежели древние содомляне, ибо те еще прежде Закона и прежде, чем была положена заповедь, запрещающая это гнусное дело, нечествовали пред Богом по неведению. А которые ныне подобно им совершают это гнусное дело, те грешат не по неведению, но по причине величайшего их нечувствия и безумия, при сознании будущего Страшного Суда Божия.
* * *
Ибо кто приносит Ему только продолжительные молитвы, а о том, чтобы принести Ему плод заповедей Божиих, который есть любовь, правда и милость, не заботится, тот услышит от него: „Что Мя глаголете "Господи, Господи", а яже Аз повелеваю вам, не творите”.
* * *
Итак, если действительно желаем получить такую неизглаголанную Божественную радость Господа нашего Иисуса Христа, то приобретем одежду, соответствующую такой радости, сотканную от дел правды и милосердия, чтобы возмогли мы наслаждаться этой Божественной радостью в нескончаемые веки.
* * *
Заповедь Божия повелевает нам, проповедовать всем вопрошающим нас о евангельской истине, несмотря на злобу невежества.
---------------
Руският писател, религиозен публицист и преводач Максим Грек (светско име Михаил Триволис) е роден през 1470 г. в гр. Арта, Гърция. Завършил е училище на йонийския о. Корфу и изучава философия, древни езици и свещенослужение в Италия. Запознава се с видни фигури от епохата на Възраждането като Мануций, Савонарола и Ласкарис. Става монах в Света гора, известно време служи във Ватопедския манастир (1507 г.), след което следва призванието си да бъде изповедник на вярата в Русия и просветител на руснаците. През 1518 г. отива на мисия в Москва, където е посрещнат с почести от Великия княз Василий III, като се заема с превода на духовни книги и създава княжеска библиотека. Свидетел на социалната несправедливост в руския живот, той започва да критикува властта и на църковните събори от 1525 и 1531 г. е обявен за еретик и заточен първо в Йосифо-Волоцкия манастир, а след това в Тверския манастир. През 1551 г. е опростен и се прихвърля в Троицко-Сергиевската епархия. Автор е на богословски слова и светски текстове като „Разговор на ума с душата”, „Разговор на душата с ума под формата на въпроси и отговори за произхода на страстите вътре в нея. Също и слово за Божия промисъл и срещу астролозите”, „Слово за тези, които живеят неизправни в греха, но изпълняват ежедневно каноните и молитвите, установени от светите Отци, надявайки се по този начин да се спасят” и мн. др. Оставя огромно писмено наследство на няколко езика. Умира на 21 януари/3 февруари 1556 г. в Троицкия манастир, Сергиев Посад. Канонизиран е от Православната църква за светец през 1988 г.